Франк Найт (1885-1972) (Frank Knight) е друг икономист, за когото предприемачът е важна фигура. И тук анализът се води в рамките на модела на статичното равновесие, но в контекста на несигурността и риска.
За Найт печалбата е остатъчен доход – след като предприемачът направи всички плащания и получи всички вземания. Разликата между двете е нещо много несигурно и може да бъде и нула – зависи от способностите на предприемача, от неговия късмет, но и от фактори, нямащи нищо общо с него.  Найт е оригинален с разграничението, което прави между риск (risk) и неопределеност (uncertainity). Първото понятие се отнася до риска, свързан например с непредсказуеми природни явления и подлежи на квантифициране чрез изчисляване на вероятности. Включването му в цената е относително несложно под формата на разходи за застраховка. Другият вид риск е свързан с несигурността при преценките относно това как другите ще действат, или т. нар. “интерсубективна несигурност” Статичното равновесие изключва този вид неопределеност – тя се по-нася от предприемача.
Във връзка с отношението на предприемачите към наетите мениджъри, на които също се делегира правото да взимат стопански решения в условия на несигурност, Найт счита, че никой собственик няма да делегира правото за ключови решения на нает от него мениджър, защото той имплицитно приема, че на наетите служители на може да се вярва напълно.
Поемането на несигурността в крайна сметка се свежда неотменимо до собствениците на капитала на предприятието, които са крайните носители на несигурността.