Въпреки че не отделя специално място за оценка на ролята и функциите на предприемача в икономическото развитие, “създателят” на икономическата наука А. Смит (Adam Smith) (1723-1790) дава достатъчно гранично знание или рамка, която обективно предполага свободното предприемачество: “Ясната и проста система на естествена свобода се налага сама от себе си. Всеки човек, доколкото не нарушава законите на справедливостта, е напълно свободен да преследва собствените си интереси по свой начин и да кара своята промишлена дейност и своя капитал да влизат в конкуренция в промишлената дейности и капитала на други хора и други класи от хора”⁵. Така А. Смит дефинира нуждата от свобода като първо и неотменимо условие за развитие на предприемаческата идея и действие. Към подобен извод се придържа и Г. Маринов, който анализира функционалната роля на предприемачеството в механизма на пазарното стопанство⁶.