Внимателният поглед към представителите на британската икономическа мисъл откроява името на Самюел Риид (Samuel Read) и неговата работа “An Inquiry into the National Grounds of Right to Vendible Property on Wealth” (1829). Практически това е единственият представител на британската школа, който има ясно изразено позитивно отношение към мястото и ролята на предприемача в стопанския живот и към характера на предприемаческата печалба. Едно от направленията на критиката му към класиците се отнася до възгледите на Д. Рикардо относно доходите в народното стопанство, и по-специално за доходите от капитал и оттук неговото невъзприемане на предприемаческия доход и печалба. Риид обосновава възгледите си за предприемаческата печалба и за ролята на предприемача в стопанския процес по следния начин:

• само онази част от дохода от капитала, който не е резултат от човешки труд, е практически доход от капитала;
• онази част от дохода, която се получава в резултат на полагане на човешки труд, е практически равна на работна заплата на лицето, което комбинира производствените фактори, и е негово възнаграждение; тя може да бъде определена, като от общия доход се извади доходът от лихви.

Предприемачът плаща на собственика на капитал лихва и реализира предприемаческа печалба.

Оценявайки цялостно работата му, особено на фона на пълното й противоречие на основните идеи на класиците, проф. Долински посочва, че могат да бъдат формулирани два основни приноса на С. Риид към развитието на предприемаческата идея:
› обособяване на самостоятелното място и роля на предприемача в стопанския процес;
› дефинирането на предприемаческия доход като резултат от трудова дейност.