Йозеф Шумпетер (Joseph Schumpeter) (1883-1950) е първият икономист, който предлага повече или по-малко цялостен модел на предприемачеството. Основните елементи на този модел се вписват в контекста на стопанския кръгооборот, който е вариант отново на идеята за общото статично равновесие в смисъла на Валрас. Това състояние на статичност се възприема като контрапункт и изходна позиция, благодарение на която може да се разбере развитието след промяна. Равновесието е повече теоретична норма, стандарт, позволяващ да бъде разбрано неравновесието. В системата на Дж. Шумпетер предприемачеството е това, което нарушава кръгооборота и води до създаване на неравновесие в равновесието.
“Функцията на предприемачите е да реформират или революционизират начина на производство чрез експлоатирането на дадено изобретение, или по-общо - на непробвана технологична възможност за производството на нова стока или за производството на стара по нов начин, чрез откриването на нов източник на предлагане на материали или на нов пазар на продукти, чрез реорганизация на отрасъл и пр. ... на този вид дейност основно се дължат повтарящите се “подеми”, които революционизират икономическия организъм, и повтарящите се “рецесии”, които се дължат на разбалансиращото (disequilibrating) влияние на новите продукти и методи”.²⁸