Абсолютистките традиции и дух, получили изключителeн тласък по времето на Петър I, оказват силно влияние както върху теоретичната икономическа мисъл, така и върху целия обществено икономически живот през 18 и 19 век в Русия. Вменяваната роля на човека като слуга на абсолютния владетел се операционализира чрез подчиняване на индивидуалния интерес на висшите такива. Служенето, безпрекословното подчинение на императора, знатните велможи и местни дворяни се превръща в основна норма на “добро” поведение в обществото. В подобна система за икономически или какъвто и да е друг индивидуализъм място няма. Анализирайки калвинистката етика и предприемачески дух на М. Вебер, наред с войнстващия абсолютизъм в Русия, като съществена причина за отсъствието на предприемаческа инициатива и икономически индивидуализъм А. Соболевская  вижда в обстоятелството, че “Русия по-дълго от другите страни се противопоставя на подобно развитие, главно поради това, че православието по-малко от другите религии подлежи на приспособление към придобиването на земно благополучие”
Въпреки съществуването на протестантския аналог в Русия – старообрядничеството, на чието сходство обръща внимание още Вл. Соловьев (нарича старообрядниците “протестанти на местното предание”, като ги отличава от немските “протестанти на личното убеждение”), то не успява да се наложи в руското общество главно по вътрешно-религиозни причини. За неговата значимост и влияние в икономическото пространство на руското общество доказателство е фактът, че само при едно от поредните прекратявания на преследването на старообрядничеството през 18 век броят на промишлените предприятия нараства детески пъти²³. На този изключително противоречив и динамичен социалноико-номически фон в руската икономическа мисъл се зараждат първите теоретични концепции и идеи, обосноваващи икономическия индивидуализъм и предприемачески дух.

²²Соболевская, А., 1993, с. 89
²³Пак там
²⁴Мозойро, А., 1994
²⁵Пак там