Е. Хайман (Eduard Heimann) (1889-1967) заема ясна и недвусмислена позиция по отношение на ролята и мястото на пазара и конкуренцията. За него пазарът е естественият регулатор на обществeното производство. Социалното в идеите на Хайман се състои в премахването на частната собственост върху производствените фактори. Неговите предприемачи работят за държавата, конкурират се на пазара и според Хайман това ще донесе необходимата “социализация” на пазара.
Основният принос на Хайман се състои в дискусията, която той инициира, относно съотносителността между социалната политика на държавата и свободата на предприемачите. Той поставя въпроса за стимулите на държавните предприемачи и наличието им при активна социална политика на държавата. Отговор на този въпрос Хайман не дава, но насочва привържениците на държавния капитализъм към съществуването и необходимостта от решаване на проблема за мястото на предприемача при държавен монопол върху стопанската политика и икономическа свобода. Според Хайман и социалната политика, и социализмът са естествена реакция срещу капитализма.