Лудвиг фон Мизес (Ludwig von Mises) (1881-1973) създава един от най-добрите теоретични модели на предприемачеството. Той продължава австрийската линия на изясняване същността на предприемачеството чрез противопоставянето му на статичната равновесна икономика. Мизес приема, че пазарът е сложен процес, който се намира в непрекъсната промяна. Методологическа основа на теоретичната икономика е праксеологията като обща теория на човешкото действие. Основна фигура (homos agens) за Мизес е действащият човек, който има своите цели, които се стреми да постигне, и идеи как да направи това. Икономиката има за предмет на анализ цените на благата и услугите на пазара. За да реализира своята концепция Мизес изгражда теорията на човешкото действие (human action).
Използваният от Мизес метод за анализ на икономиката е методът на въображаемите конструкции (method of imaginary constructions). Въображаемата конструкция е “концептуален образ на последователни събития, логически изведени от елементите на действие, което съставлява неговото формиране”. Това е продукт на дедукция, изведен от определени фундаментални, самообясняващи се аксиоми за човешкото поведение. Да сътворим въображаемата конструкция е възможно само когато се абстрахираме от действието на някои условия, съществуващи в реалната действителност. Тогава можем да схванем хипотетичните последици от отсъствието на тези условия и да оценим ефекта от тяхното съществуване.
За да обясни живия реален пазарен процес Мизес използва антитеза - абстрактната конструкция на равномерно въртяща се икономика (evenly rotating economy) - един идеален, статичен модел на икономиката, в който нищо не се променя. В рамките на подобна въображаема конструкция няма предприемачество и предприемачески печалби и загуби.²⁹Такава система според него не съществува. Тя създава обаче възможност за теоретично разрешаване на проблема за предприемачеството и предприемаческата печалба и загуба. “За да се схване функцията на предприемачеството и значението на печалбата и загубата, ние построяваме система, в която те липсват”. В реалния свят всяка промяна в данните провокира съответно действие, изходът от всяко действие е неопределен, всяко действие в този смисъл е спекулативно, всеки агент е винаги предприемач и спекулант. В равновесната система никой не е такъв. В този смисъл „предприемачеството е функция, присъща на всяко действие.”
Мизес свързва фактора “време” и отклоненията, несъответствията (maladjustments) чрез действието на предприемача. Предприемаческата печалба е възнаграждение за премахването на несъответствията. “Печалбата е продукт на ума (на предприемача), на успеха от предвиждането на бъдещото състояние на пазара”.³⁰²⁹Mises, L. von [1952] 1980, p. 148
³⁰Пак там